НЕПАРИЧНА ВНОСКА В ТЪРГОВСКО ДРУЖЕСТВО /АПОРТ/

  • Какво представлява апорта?

Апортът или непаричната вноска в капиталово дружество представлява особен вид отчуждаване на вещ с транслативен ефект относно правото на собственост. Внасянето на непарична вноска в дружеството представлява разпоредителен акт на съдружника, с който той прехвърля собствеността или други права върху предмета на апорта от своя патримониум в този на дружеството. Извършването на апорта се състои в разпореждане на съдружника с определено негово имущество в полза на дружеството, дадено с подписването на дружествения договор – при самото му учредяване или впоследствие – при увеличаването на капитала, разбира се при спазване на специалните законови изисквания за форма, съдържание и оценка на вноската.

Освен при учредяване на дружеството непарична вноска може да се направи и в един последващ неговото възникване момент (чл. 193 от ТЗ), като при извършването на последващ апорт се изисква спазването на специални правила, свързани с оценката на стойността на апортираното право (чл. 72, ал. 2 от ТЗ) и необходимостта от изменение на дружествения договор (чл. 72, ал. 1 от ТЗ).

Когато предмет на непаричната вноска е вещно право върху недвижим имот, е предвидена облекчена форма за действителност, като императивното изискване по чл. 18 от ЗЗД е заменено с писмена форма с нотариална заверка на подписа на прехвърлителя (чл. 73, ал. 1 от ТЗ).

Дружеството, в което е направена непаричната вноска, придобива собствеността на деривативно основание. Т.е. апортът е самостоятелен деривативен придобивен способ, независимо от това дали се касае за начално или за последващо внасяне на съответната непарична вноска в капитала. В общата хипотеза нормите, които уреждат самото извършване на апорта (вкл. и с предмет недвижим имот) са императивни и тяхното нарушаване води до недействителност на разпореждането.

  • Какво може да бъде предмет на апорта?

1. Вещни права – право на собственост и ограничени вещни права, с изключение на право на ползване, тъй като е „intuitu personae“ – с оглед на личността и не подлежи на прехвърляне. 

2. Облигационни права – вземания, включително вземания срещу самото дружество;

3. Права върху нематериални блага; ценни книги, права върху комплексни обекти – търговско предприятие.

Съгласно чл. 72, ал. 5 ТЗ непаричната носка не може да има за предмет бъдещ труд или услуги.

  • Каква е процедурата по извършване на апорт?

Внасянето на правото на собственост в капитала на дружество изисква то да е надлежно конкретизирано. Когато предмет на апорта е недвижим имот – за  индивидуализацията на недвижим имот като предмет на такава вноска не би било достатъчно само посочване на нейния вносител и на основанието, от което той черпи правото си на собственост, а следва да бъде посочено пълно описание на имота, за да може да се извърши оценката, която има пряко отношение към целеното увеличение или внасяне на капитала (в стойностно изражение), както и за да може да бъде извършено вписването на учредителния акт/ дружественият договор в Служба по вписванията.

Съгласно чл. 6, ал. 1, б.“в“ от Правилника за вписванията, подлежащите на вписване актове трябва да съдържат описанието на имота, до който се отнася актът, с посочване на вида, местонахождението (община, населено място, адрес, местност), номера на имота, площта и/или застроената площ и границите. Съгласно ал. 3 на същата разпоредба, когато недвижимият имот се намира в район с одобрена кадастрална карта, описанията се извършват съобразно данните по чл. 60, т. 1 – 7 от Закона за кадастъра и имотния регистър, като в тези случаи към акта се прилага скица, скица-проект, схема или схема-проект, издадени от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, или нотариално удостоверени преписи от такива. Разпоредбата на чл. 60, т.1 – 7 от ЗКИР изисква вписване по партидата на: 1. идентификатора; 2. вида на имота – поземлен имот, сградаили самостоятелен обект в сграда; 3. адреса; 4. границите на поземления имот (идентификаторите на съседните поземлени имоти, съответно на самостоятелните обекти в сграда); 5. площта в квадратни метри или в декари; 6. предназначението на имота и 7. етажността на сградата. По този начин имотът трябва да е описан в учредителния акт, чието вписване се иска, съобразно разпоредбата на чл. 60, т. 1 – 7 от ЗКИР вр. чл. 73, ал. 5 от ТЗ. Съгласно ТР № 7 от 25.04.2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 6 може да бъде отказано вписване на представения акт и ако той няма необходимото съдържание, като проверката на съдържанието на акта е в две насоки: идентификация на страните (чл. 6, ал. 1, б. „а“ от ПВ) и идентификация на имота (чл. 6, ал. 1, б. „в“ от ПВ), и ако недвижимият имот се намира в район с одобрена кадастрална карта, съдията по вписванията може откаже вписването на акт за него, в случай че не са посочени данните по чл. 60, т. 1 – 7 от ЗКИР.

  1. Оценка на предмета на апорта. /Оценката може да се направи на всички непарични вноски или на всяка една поотделно, в зависимост от това как е направено искането/.

Искане за назначаване на три вещи лица, които да извършат оценката – в свободен текст, в което предмета на апорта трябва да бъде конкретизиран, като се прилагат документите, въз основа на които се основава правото на собственост, както и протокола на ОС за взетото решение и др. документи от значение за извършване на оценката.

Ако длъжностните лица в Търговския регистър приемат, въз основа на молбата и приложените документи, че предметът на апорта е достатъчно индивидуализиран, за да може да бъде извършена оценка, се определя размер на депозита за вещите лица и срок за внасяне от заявителя. Ако депозитът не бъде внесен в указания срок – производството по молбата се прекратява и оценка на имотите не може да бъде извършена, което е пречка за отразяването на апорта в дружествения договор.

След заплащане на депозита се изготвя заключението на вещите лица, което трябва да съдържа пълно описание на непаричната вноска, метода на оценка, получената оценка и нейното съответствие на размера на дела от капитала или на броя, номиналната и емисионната стойност на акциите, записани от вносителя.

  • 2. Вписване на апорта.

Вписването на апорта в ТРРЮЛНЦ има транслативно действие и прехвърля вещните права в имуществената сфера на дружеството – приобретател. Т.е. смяната на собствеността се извършва със самото вписване на промяната.  Когато предмет на непаричната вноска е право на собственост в/у недвижим имот – последната стъпка е вписване на апорта – учредителният акт/ дружественият договор в имотния регистър, което има оповестително действие по отношение на трети лица.

Съгласно съдебната практика, вписването на дружеството с непарични вноски (учредителен апорт),  респективно вписването на увеличението на капитала чрез непарични вноски (последващ апорт) създава една презумпция за валидното му извършване. Действието на вписания апорт обвързва всички, включително и съда до момента на неговото заличаване в търговския регистър по реда на чл. 604 от ГПК и чл. 30, ал. 1 във връзка с чл. 29 и чл. 14 от ЗТРРЮЛНЦ, въз основа на влязло в сила съдебно решение по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 във връзка с чл. 537, ал. 2 от ГПК, респективно чл. 29, ал. 1 във връзка с чл. 30, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ. Този иск е предоставен на разположение на страната, която твърди порок на самото вписване или несъществуване на вписаното обстоятелство и неговата правна последица е заличаване на вписаното обстоятелство, като заличаването няма обратно действие. В този смисъл е задължителната съдебна практика – Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. по т. дело № 1/2002 г., ВКС, ОСГК.

  • Такси:

Държавната такса за вписване на непаричната вноска в ТРРЮЛНЦ по партида на дружеството: 15,34 EUR/ 30 лв.  

За обжалване на отказ за вписване, обявяване, заличаване в търговския регистър се събира 50 на сто от съответната такса по Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията повписванията. Таксата се внася по сметката на окръжния съд, който ще разглежда жалбата.

Съгласно чл. 2, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенция по вписванията, за вписване на подлежащи на вписване актове и документи в Служба по вписванията се събира такса върху цената, по която е таксуван актът или документът в размер 0,1 на сто, но не по-малко от 10 лв.

Вашият коментар