Европейската заповед за плащане е ефективен правен инструмент за събиране на безспорни парични вземания в рамките на Европейския съюз. Процедурата е уредена с Регламент (ЕО) № 1896/2006 и позволява на кредиторите да избегнат продължителни съдебни спорове, за да съберат вземанията си. Тази възможност е в сила от 12 декември 2008 г.
Основното ѝ предимство е, че издадената заповед, след като стане изпълнима, се признава и изпълнява директно във всички държави членки (с изключение на Дания), без необходимост от допълнителни процедури.
Кога може да се използва?
Процедурата е приложима при:
- трансгранични спорове (когато страните са в различни държави от ЕС);
- граждански и търговски отношения;
- ясно определени и изискуеми парични задължения.
Не се прилага при:
- данъчни и административни въпроси;
- наследствени и семейни отношения;
- несъстоятелност;
- повечето извъндоговорни задължения (освен при признат или договорен дълг).
Как протича процедурата?
Производството започва с подаване на заявление до компетентния съд.
Съдът:
- извършва само формална проверка;
- не разглежда спора по същество;
- издава заповедта обичайно в кратък срок.
След връчване на заповедта:
- длъжникът разполага с 30 дни да подаде възражение;
- ако не бъде подадено възражение, заповедта става изпълнима.
Какво става при възражение?
Длъжникът може да възрази без да посочва причини.
В този случай:
- процедурата по ЕЗП се прекратява;
- спорът може да премине към стандартно съдебно производство, ако кредиторът е заявил това предварително.
Изпълнение в България
Съгласно чл. 625 ГПК в България молбата за издаване на европейска заповед за плащане се подава пред окръжния съд по постоянния адрес на длъжника, по неговото седалище или по местоизпълнението.Изпълнимата европейска заповед представлява директно изпълнително основание. Това означава, че кредиторът може незабавно да пристъпи към принудително изпълнение по реда на Граждански процесуален кодекс чрез съдебен изпълнител.
Възможните мерки включват:
- запор на банкови сметки;
- възбрана върху имущество;
- принудително събиране на вземания.
Разходи
Процедурата е по-бърза и по-икономична от исковото производство.
Обичайните разходи включват:
- държавна такса;
- адвокатско възнаграждение;
- превод на документи (при необходимост).
Тези разходи могат да бъдат присъдени и възстановени от длъжника.
Практическо значение
Европейската заповед за плащане е особено подходяща при:
- неизплатени фактури;
- търговски сделки с чуждестранни контрагенти;
- признати или безспорни задължения.
Тя позволява значително съкращаване на времето за събиране на вземания и намалява процесуалните разходи.
Вашият коментар