Адвокатска кантора "МАНЧЕВА"

Европейската заповед за плащане (ЕЗП) е опростена съдебна процедура за събиране на безспорни парични вземания на физически и юридически лица, по трансгранични граждански и търговски дела в рамките на Европейския съюз. Процедурата е създадена с Регламент (ЕО) № 1896/2006.  Европейската заповед за плащане влиза в сила след успешно провеждане на съдебното производство. Тя се признава и привежда в изпълнение във всички държави-членки, с изключение на Дания, без да е необходимо да се обявява изпълнимостта и. По този начин се редуцират разходите, свързани с традиционната процедура по екзекватура, и се съкращава продължителността на производството.

1.Обхват на процедурата

Процедурата по Регламент (ЕО) № 1896/2006 се прилага към граждански и търговски дела по трансгранични спорове независимо от характера на съда или правораздавателния орган. Той не обхваща дела, свързани с приходи, митници или административни въпроси, или отговорността на държавата за действия и бездействия при упражняване на държавната власт (чл. 2 от Регламент (ЕО) № 1896/2006).

Правилата НЕ се прилагат към:

– имуществени права, произтичащи от брачни правоотношения, завещания и наследяване;

– производства, свързани с обявяването на дружества или други юридически лица в несъстоятелност, и други аналогични производства;

– социална сигурност;

– вземания, произтичащи от извъндоговорни задължения, освен ако: те не са били предмет на споразумение между страните или ако не е имало признаване на дълг, или те са свързани с ликвидни задължения, произтичащи от съсобственост на имущество.

За целите на процедурата на издаването на европейска заповед за плащане трансграничен случай е такъв случай, при който поне една от страните има местоживеене или обичайно пребивава в държава членка, различна от държавата членка на сезирания съд.

Процедура за издаване на европейска заповед за плащане

Молбата за издаване на европейска заповед за плащане се изготвя по стандартен формуляр, който следва да съдържа всички данни, съгласно чл.7 от Регламента. В случай, че длъжникът е изпаднал в забава, има възможност освен основното задължение да бъдат предявени и лихви, както и досторените съдебни и адвокатски разноски. Молбата може да бъде подадена на хартиен носител или по друг начин, включително по електронен път, допустим в държавата-членка по произход и достъпен за съда по произход. Компетентният съд проверява дали молбата отговаря на изискаванията за съдържание и форма

В случай че съдът установи непълноти или грешки в подадената молба, заявителят получава възможност да ги коригира в указания срок. Ако заявлението бъде отхвърлено, това не препятства възможността кредиторът да предяви вземането си по друг съдебен ред.

След издаването на заповедта, тя се връчва на длъжника, който разполага с 30-дневен срок за възражение. Ако в този срок не бъде подадено възражение, заповедта влиза в сила и става изпълнителен титул, който може да бъде принудително изпълнен в държавата на длъжника.

Възражение срещу заповедта

Длъжникът може да подаде възражение срещу заповедта в определения срок, без да е необходимо да излага конкретни мотиви. Подаването на възражение води до прекратяване на процедурата по заповедта и преминаване към редовно гражданско съдопроизводство пред компетентния съд на държавата-членка, в която е била издадена заповедта.

Ако длъжникът представи възражение, съдебното производство може да продължи като редовен исков процес, освен ако заявителят не предпочете да оттегли иска си. В този случай националните процесуални норми на съответната държава определят по-нататъшния ход на делото.

Изпълнение на европейската заповед за плащане в България

В България молбата за издаване на европейска заповед за плащане се подава пред компетентния окръжен съд (чл. 625 от ГПК), а именно пред съда по постоянен адрес на длъжника, по неговото седалище или по местоизпълнението. При същите условия се подава и молбата за издаване на изпълнителен лист въз основа на европейска заповед за плащане.

Съдът разглежда молбата и при съответствие с изискванията издава изпълнителен лист, който позволява на кредитора да пристъпи към принудително изпълнение чрез съдебен изпълнител. Изпълнителните действия могат да включват запор върху банкови сметки, възбрана върху имущество или други мерки за обезпечаване на вземането.

Разходи и такси

Процедурата е сравнително достъпна от гледна точка на разходите. В България се дължи държавна такса за подаване на молбата за европейска заповед за плащане, както и допълнителни такси за издаване на изпълнителен лист (50 лв.) и евентуално за превод на документите. Разходите по процедурата обикновено включват съдебни такси, хонорари за правна помощ и разноски по изпълнението. В зависимост от конкретния случай, тези разходи могат да бъдат възстановени от длъжника след успешно събиране на вземането.

–
адв. Стефани Манчева

📚Правна уредба: Регламент (EC) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14.06.2017 г. относно марката на ЕС; Делегиран регламент (ЕС) 2018/625 на Комисията от 05.03.2018 г. за доп. на Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета относно марката на Европейския съюз, и за отмяна на Делегиран регламент (ЕС) 2017/1430; Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/626 НА КОМИСИЯТА от 5 март 2018 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета относно марката на Европейския съюз, и за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/1431.

⚖️Какво представлява марката?
1. Марката може да се състои от всякакви знаци, по-специално думи, включително лични имена, или рисунки, букви, цифри, цветове, формата на стоката или нейната опаковка, или звуци, при условие че тези знаци могат:
а) да отличат стоките или услугите на едно предприятие от тези на други предприятия; и
б) да бъдат представени в регистъра на марките на Европейския съюз по начин, който дава възможност на органите и на обществеността да определят ясния и точен предмет на защитата, която се предоставя на техния притежател.

2. Видове марки на ЕС:
– Словна марка – състои се изключително от думи или букви, цифри или други писмени знаци или комбинация от тях, които могат да бъдат набрани печатно.
– Фигуративна марка – марка, при която се използват нестандартни знаци, стилизиране или оформление, или графични елементи, или цвят, включително марки, които се състоят изключително от фигуративни елементи;
– Фигуративна марка, съдържаща словни елементи – съдържаща комбинация от словни и фигуративни елементи;
– Марка за форма – марката за форма се състои от или представлява триизмерна форма. Тя може да включва съдове, опаковки, самия продукт или неговия външен вид.
– Цветова марка per se под формата на цветна проба от палитрата
– Триизмерна марка, съдържаща словни елементи – марка за форма, която съдържаща словни елементи.
– Позиционна марка – състои се в специфичния начин, по който марката е поставена или прикрепена към продукта.
– Марка с мотиви – състои се изключително от редовно повтарящ се набор от елементи.
– Цветова марка (един цвят) – марка, която се състои изключително от един цвят (без очертания).
– Цветна марка (комбинация) – състои се изключително от комбинация от цветове (без очертания)
– Звукова марка – състои се изключително от звук или комбинация от звуци.
– Марка на движение – състои се от или представлява движение или промяна в положението на елементите на марката.
– Мултимедийна марка – тя се състои от комбинация от образи и звук или ги обхваща.
– Холограмна марка – това е нова категория марки (от 1 октомври 2017 г.). Холограмната марка се състои от елементи с холографски особености.
3. Срок на правната закрила: 10 /десет/ години.

📚Процедура по регистрация на марка /изцяло онлайн/:
1. Онлайн заявка в Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост:
✔ Към нея се прилага марката – изображение, т.е. точно по какъв начин ще изглежда;
✔ Списък на стоките/ услугите, които ще попаднат под закрилата на марката, определен съгласно класификация, установена със Спогодбата от Ница относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марките от 15 юни 1957 г. („Класификацията от Ница“).

Такса за регистрация, дължима в Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост:
* 850 EUR за 1 клас стоки/услуги, втори клас – 50 евро, всеки следващ – 150 EUR /таксата може да бъде платена към момента на подаване на заявление или не по-къно от 1 месец от момента на подаване на заявлението.

2. Заявката се получава от Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост, като Службата проверява:
✔ дали заявката за марка на ЕС отговаря на условията за предоставяне на дата за подаване в съответствие с чл. 32
✔ заявката за марка на ЕС отговаря на условията и изискванията, посочени в член 31, параграф 3;
✔ дали таксите за клас са били платени в предвидения срок.

3. Указания – ако има нередовности в искането се предоставя 2 – месечен срок за отстраняване.

4. Публикуване на заявката – ако условията, на които трябва да отговаря заявката за марка на ЕС, са изпълнени.

6. Срок за възражения – 3-месечен след публикуването на заявката за марка на ЕС.

7. Вписване в регистъра на марките на ЕС и публикуване на регистрацията – ако заявката отговаря на изискванията на настоящия регламент и ако в срока, посочен в член 46, параграф 1, не е било подадено възражение или подадено такова е било анулирано чрез оттегляне, отхвърляне или друга разпоредба, търговската марка и посочените в член 111, параграф 2 данни се вписват регистъра.

Службата издава удостоверение за регистрация по електронен път.

–
адв. Стефани Манчева
Адвокатска кантора „Манчева“

📚 Правa уредба: чл. 33к от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/; ППЗЧРБ; чл. 17 – чл. 23 Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност.

Тази процедура е често срещана в практиката и предпочитана от бизнеса с оглед набавяне на високо квалифицирана работна ръка.

Законодателят е заложил редица изисквания към работника/ служителя – гражданин на трета страна:
1. Чужденецът да притежава необходимата за съответната работа компетентност – придобито висше образование, което се удостоверява с диплома, удостоверение или друг документ, издаден от компетентен орган, след обучение с продължителност не по-малка от три години, проведено от образователна институция, призната като висше училище от съответната държава;
2. Брутната работна заплата, посочена в СРОЧНИЯ трудовия договор на чужденеца, е най-малко 1,5 пъти по-висока от средната работна заплата в Република България съгласно наличните данни за последните 12 месеца преди сключването на трудовия договор.

*„Висококвалифицирана заетост” по смисъла на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/ е наемане на работа на лице, което притежава висока професионална квалификация, представляваща:
а) придобито висше образование, което се удостоверява с диплома, удостоверение или друг официален документ, издаден от компетентен орган, след обучение с продължителност, не по-малка от три академични години, проведено от образователна институция, призната като висше училище от съответната държава; или

б) когато се отнася за длъжности в изброени в списъка, утвърден със заповед на министъра на труда и социалната политика – знания, умения и компетентности, удостоверени чрез официален документ, издаден от компетентен орган, за професионален опит на ниво, сравнимо с придобито висше образование, придобит в срока, посочен в списъка и които имат отношение към длъжността или сектора, посочени в трудовия договор или

в) когато се отнася за длъжности извън буква „б“ – знания, умения и компетентности, които са удостоверени чрез официален документ, издаден от компетентен орган, за поне пет години професионален опит на равнище, сравнимо с придобито висше образование, и които са свързани с длъжности или сектора, посочени в трудовия договор“.

📚Етап I:
Подаване на заявление за издаване на разрешението за продължително пребиваване и работа тип „Синя карта на ЕС“ се подава в дирекция „Миграция“ или в отдел/сектор/група „Миграция“ при областните дирекции на МВР:
а) от работодателя или упълномощено от него лице;
б) или лично от чужденеца, когато има разрешение за продължително пребиваване на територията на РБ, като заявлението се подписва и от работодателя. Когато чужденецът има разрешение за продължително пребиваване, срокът за подаване на заявлението е до 60 дни преди изтичане на пребиваването му.
Към заявлението се прилагат:
1. Паспорт на чужденеца;
2. Свидетелство за съдимост;
3. Доказателства за осигурено жилище;
4. обосновка на искането за достъп до пазара на труда;
5. документи за образование, специалност, правоспособност, професионална квалификация и опит на работника и съответстващи на изискванията за заемане на длъжността.
6. декларация на работодателя, че са спазени условията на чл. 33к, ал. 5, т. 6 ЗЧРБ и 17, ал. 2 ЗТМТМ.
7. други документи, които се изискват съгласно българското законодателство за заемане на посочената от работодателя длъжност, когато такива са необходими.
8. заверено от работодателя копие на срочен трудов договор по чл. 67, ал. 1, т. 2 КТ, сключен по условията на българското законодателство;
9. документ, че са изпълнени условията за упражняване на професия, включена в Списъка на регулираните професии в Република България, приет с решение на Министерския съвет на основание чл. 3 от Закона за признаване на професионалните квалификации;
10. задължителна медицинска застраховка, валидна на територията на Република България за целия срок на пребиваване, когато чужденецът не е осигурен по Закона за здравното осигуряване и не е с разрешено право на продължително пребиваване на територията на Република България;
11. Посочва се срок на издаване на разрешението, като максималният е 5 г. по ЗЧРБ или за срока на договора, но не за по-малко от 24 м.

– Дирекция „Миграция“ извършва проверка на документите по чл. 33к, ал. 5 от ЗЧРБ, като при липса на документ, както и при необходимост от предоставяне на допълнителни документи, уведомява по електронен път заявителя за тези обстоятелства и определя 7-дневен срок за предоставяне на документите.
– Д-я „Миграция“ изпраща по ел. път заявлението и всички документи на ДАНС, която в 14-дневен срок изпраща писмено становище по чл. 41, ал. 1, т. 2 от ЗДАНС, когато лицето е на територията на страната, а в случаите по чл. 33к, ал. 13 от ЗЧРБ.
– в срок до 10 дни след даване на становище по заявлението за виза по чл. 15, ал. 1 от ЗЧРБ.
ИД на „Агенцията по заетостта“ изпраща по ел. път на Д-я „Миграция“ писмено становище относно наличието или липса на основание за упражняване на висококвалифицирана заетост в срок до 14 дни от получаване на заявлението в Агенцията. (За всяко заявление А-я по заетостта събира по сл. път информация относно данните за работодателя , като изисква информация от: НАП за наличие на задължения на работодателя съгласно чл. 87, ал. 11 от ДОПК; ИА „Главна инспекция по труда“ за влезли в сила наказателни постановления за нарушения, посочени в чл. 11 ЗТМТМ.)
– Когато заявлението е подадено от работодателя, дирекция „Миграция“ изпраща по ел. път на работодателя съобщение с РЕШЕНИЕ в 3-дневен срок от постъпването на положителни становища, в което се посочва, че за чужденеца са налице основания за упражняване на висококвалифицирана заетост. Съобщението се изпраща и до дирекция „Консулски отношения“ при Министерството на външните работи.
– Работодателят уведомява чужденеца за съобщението по т.9, като в срок до 20 дни от изпращането на съобщението до работодателя чужденецът трябва да предприеме действия по подаване на заявление за издаване на виза по чл. 15, ал. 1 от ЗЧРБ. В случаите на отказ за издаване на виза по чл. 15, ал. 1 дирекция „Консулски отношения“ при Министерството на външните работи уведомява дирекция „Миграция“ и Държавна агенция „Национална сигурност“.

📚Етап II:
Кандидатстване за издаване на виза тип “D” пред органите на МВнР /само и единствено при първоначален достъп до територията на РБ/ – работодателят информира чужденеца с копие от решението на Д-я „Миграция“, като чужденецът има 20 дни, за да предприеме действия по изваждане на виза по чл. 15, ал.1 ЗЧРБ. Чужденецът следва да подаде в най-близкото дипломатическо или консулско представителство на Република България съответните документи за получаване на виза тип “D”.

📚ЕТАП III:
– В 7-дневен срок след влизането в България, чужденецът се явява лично в дирекция „Миграция“ или в отдел/сектор/група „Миграция“ при ОД на МВР и прилага към първоначално подаденото заявление копие от паспорта си, съдържащо страницата с положената виза, и задължителна медицинска застраховка, валидна на територията на Репуб- лика България за целия срок на пребиваване, когато не е осигурен по ЗЗО. Когато в определения срок документите не бъдат представени, директорът на дирекция „Миграция“ или оправомощено от него длъжностно лице прекратява производството по издаване на разрешението за продължително пребиваване и работа тип „Синя карта на ЕС“.
– след издаване на разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Синя карта на ЕС“ се издава документ съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002, като в полето „тип разрешение“ се отбелязва „Синя карта на ЕС“. При смяна на работодател се прилагат ал. 5 – 11, 16 и 17, като след представяне на писмено становище от Агенцията по заетостта се издава разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Синя карта на ЕС“.

📚 ЕТАП IV:
УВЕДОМЯВАНЕ НА ТД на ИА „ГИТ“
В 7-дневен срок от действителното започване на работа на чужденците, работодателите са длъжни да уведомят съответната териториална дирекция на ИА ГИТ, като попълват специални бланки по образец, публикувани на официалната страница на ИА ГИТ (http://www.gli.government.bg/page.php?c=66).

ИА „Главна инспекция по труда” осъществява специализирана контролна дейност във връзка със заетостта на чужденци на територията на Република България, в рамките на която контролните органи имат право да посещават всички обекти, където се осъществява работа, както и да изискват лични документи, включително и от пребиваващите и работещите там чужденци.

ВАЖНО: Работодателят уведомява дирекция „Миграция“ за прекратяване на трудовото правоотношение с чужденеца в 3-дневен срок от датата на прекратяване на заетостта!!!

–
адв. Стефани Манчева

📚 Правa уредба: Закон за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки (ЗПЦСЦУПС); Законът за защита на потребителите (ЗЗП) и Закон за задълженията и договорите

Основни права на потребителите:

1. Право на отказ от договор, сключен от разстояние: това е субективно право потребителя да „размисли“ и да върне дадена стока в определен срок, без да посочвате причина. Това е право, свързано с промяна на волята на субекта -купувач, а не с качеството на продукта. 
2. Право на рекламация при несъответствие: това е право на потребителя да търси отговорност от търговеца, когато закупеният продукт е дефектен, не работи според описанието или има друг недостатък.  

„Право на размисъл“: 14-дневният срок за отказ при онлайн покупки

Един от най-силните инструменти в арсенала на европейския потребител е т.нар. „право на отказ“ или „право на размисъл“/ „cooling-off period“. Това основно право е регламентирано на европейско ниво в Директива 2011/83/ЕС относно правата на потребителите и е въведено в българското законодателство чрез разпоредбите на Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Правото на отказ дава възможност на всеки потребител, сключил договор от разстояние (например: онлайн, по телефон или по пощата) или извън търговския обект, да го прекрати едностранно в рамките на 14-дневен срок. Упражняването на това право не изисква потребителят да посочва каквато и да било причина – достатъчно е просто същият да е променил решението си. Това право е гарантирано от закона и не зависи от „добрата воля“ на търговеца. Фундаментален принцип на потребителската защита е, че правата, предоставени по закон, са императивни, т.е. задължителни. Всяка уговорка в общите условия на даден търговец, с която предварително се изключват или ограничават тези права, е недействителна. Дори да сте се съгласили с такива условия (например, чрез отбелязване на чекбокс при поръчка), те нямат правна сила и вие запазвате законовите си права.

Срок и процедура за упражняване

Стандартният срок за упражняване правото на отказ е 14 календарни дни, като началният момент, от който този срок започва да тече, обаче е различен в зависимост от вида на договора:  

• При покупка на стоки: Срокът започва да тече от деня, в който потребителят или посочено от него трето лице (различно от куриера) влезете във владение на стоката.  
• При договори за услуги или предоставяне на дигитално съдържание: Срокът започва да тече от деня на сключване на договора.  

Процесът по отказ обикновено включва следните стъпки:

1. Уведомяване на търговеца: потребителят уведомява търговеца за решението си да се откажете от договора. Това трябва да стане с недвусмислено заявление. Макар законът да не поставя строги формални изисквания, силно препоръчително е уведомлението да бъде в писмена форма (имейл, попълване на онлайн формуляр), за да имате доказателства за датата на изпращането му. Много търговци предоставят на сайтовете си стандартен формуляр за отказ, който можете да използвате за тази цел.  
2. Връщане на стоката (при физически продукти): След като потребителят е уведомил търговеца, същият разполага с нов 14-дневен срок, в който да изпрати/ върне стоката обратно. Разходите за връщането обикновено са за сметка на купувача/ потребител, освен ако търговецът не е поел този разход или не ви е уведомил предварително, че трябва да го платите.  
3. Възстановяване на сумата: Търговецът е длъжен да ви възстанови всички платени суми, включително първоначалните разходи за доставка (с изключение на допълнителни разходи, ако сте избрали по-скъп от стандартния метод на доставка), без неоправдано забавяне и не по-късно от 14 дни, считано от датата, на която е бил уведомен за вашето решение за отказ. Търговецът има право да задържи възстановяването на сумата, докато не получи стоките обратно или докато не представите доказателство, че са изпратени.  

Това общо правило обаче има редица изключения, като най-важното и релевантно е именно това за дигиталното съдържание.

Ключовият момент: Кога и как губите правото си на отказ за дигитални/ цифрови продукти?

Тук стигаме до ядрото на проблема при връщането на онлайн курсове, игри, е-книги и софтуер. За разлика от физическите стоки, които могат да бъдат върнати в оригиналния си вид, дигиталните продукти могат да бъдат копирани и използвани, дори след като са „върнати“. За да се предотврати злоупотреба – европейското и българското законодателство предвиждат специфично изключение от правото на отказ.

Това изключение е формулирано в чл. 57, т. 13 от Закона за защита на потребителите, който гласи, че потребителят няма право на отказ при:

„предоставяне на цифрово съдържание, което не се доставя на материален носител, когато изпълнението е започнало с изричното съгласие на потребителя и потвърждение от него, че знае, че по този начин губи правото си на отказ“. 

Тази разпоредба директно транспонира Член 16, буква м) от Директива 2011/83/ЕС.  За да загуби потребителя валидно правото си на отказ, търговецът трябва да докаже, че:

ПРЕДИ да започнете изтеглянето, инсталирането или стрийминга на продукта, са били налице кумулативно (заедно) следните две условия:

1. Изрично предварително съгласие за започване на изпълнението. Това означава, че потребителят трябва активно и съзнателно да се съгласи за изпълнението на договора да започне веднага, преди да е изтекъл 14-дневният срок за отказ. „Изрично“ означава, че съгласието не може да бъде предполагаемо или скрито в дълги общи условия. В практиката на онлайн магазините това най-често се реализира чрез отделен чекбокс (квадратче за отметка), който не е маркиран по подразбиране. Вие трябва лично да го маркирате, за да изразите съгласието си. Клауза, заровена в общите условия, която гласи, че „с натискането на бутона ‘Купи’ вие се съгласявате…“ не отговаря на изискването за „изричност“.
2. Вашето потвърждение, че знаете, че губите правото си на отказ. Освен съгласието по т.1, вие трябва да сте потвърдили, че разбирате правната последица от това съгласие – а именно, че губите правото си да върнете продукта в 14-дневния срок. Това отново изисква отделно, информирано действие от ваша страна. Често това се комбинира с първия чекбокс, като текстът до него гласи нещо от рода на: „Съгласен съм изпълнението да започне веднага и потвърждавам, че знам, че по този начин губя правото си на отказ.“

Законът въвежда още една защита за потребителя. Търговецът е длъжен да ви предостави потвърждение на сключения договор на траен носител (например имейл с прикачен PDF файл) в разумен срок след сключването му. Това потвърждение трябва да включва и информация за вашето предварително изрично съгласие и потвърждението за загуба на правото на отказ.  

Най-важната последица от тези строги изисквания е следната: ако търговецът не може да докаже, че е изпълнил и двете кумулативни условия, вие не губите правото си на отказ. В такъв случай вие можете да се откажете от договора в 14-дневния срок, дори ако вече сте изтеглили, инсталирали или започнали да използвате дигиталния продукт. Тежестта на доказване, че е получил вашето изрично съгласие и потвърждение, лежи изцяло върху търговеца.  

Това прави дизайна на потребителския интерфейс (UI) и процеса на плащане (checkout) от решаващо правно значение. При възникване на спор, ключовото доказателство е именно как е изглеждала страницата за поръчка в момента на покупката. Ето защо е добра практика потребителите да правят екранни снимки (screenshots) на процеса на плащане, особено ако се съмняват в коректността на търговеца. Тези снимки могат да се окажат безценно доказателство, че не сте дали необходимото по закон съгласие.

Когато дигиталният продукт е дефектен: Рекламация и отговорност на търговеца

Ако закупената игра постоянно „крашва“, ако видео файловете в онлайн курса не се отварят или ако софтуерът няма функция, която е била изрично рекламирана:

*В тези случаи не става въпрос за право на отказ, а за право на рекламация поради несъответствие на продукта с договора. Това е фундаментално различно право, което се урежда от нов специален закон –  Законът за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки (ЗПЦСЦУПС). Този закон въвежда в българското право правилата на европейската Директива (ЕС) 2019/770.  

Какво е „несъответствие“ на дигитален продукт?

Търговецът е длъжен да ви предостави продукт, който съответства на договора. Несъответствие е налице не само когато продуктът е очевидно дефектен, но и в редица други случаи :  

• Продуктът не притежава характеристиките, описани от търговеца (напр. онлайн курсът е обявен като „за напреднали“, а съдържа само базови познания).
• Продуктът не е годен за целта, за която сте го закупили, ако сте уведомили търговеца за тази цел и той се е съгласил.
• Продуктът не притежава качествата и работните характеристики (функционалност, съвместимост, сигурност), които са обичайни за продукти от същия вид и които потребителят разумно може да очаква.  
• Продуктът не е предоставен с всички указания, които са необходими за неговата инсталация и употреба.  
• Продуктът спира да работи поради липса на актуализация, която търговецът е бил длъжен да предостави.

Правата на потребителя при несъответствие (Средства за правна защита)

Когато установите несъответствие, законът ви дава няколко права, които се упражняват в определена йерархия :  

1. Право на привеждане в съответствие: Вашето първо и основно право е да поискате от търговеца да отстрани несъответствието. Това трябва да стане безплатно, в разумен срок и без значително неудобство за вас. На практика това означава търговецът да поправи (да „пачне“) софтуера, да замени дефектните файлове в курса или да ви предостави работеща версия на продукта.
2. Право на пропорционално намаляване на цената или на разваляне на договора: Можете да преминете към тези по-сериозни мерки, само ако е налице някоя от следните хипотези:
   • Привеждането в съответствие е невъзможно или би довело до непропорционално големи разходи за търговеца.
   • Търговецът не е отстранил проблема в разумен срок.
   • Въпреки опита на търговеца да отстрани проблема, несъответствието продължава да съществува.
   • Несъответствието е толкова сериозно, че оправдава незабавно намаляване на цената или разваляне на договора.

Важно е да се отбележи, че можете да развалите договора (т.е. да получите парите си обратно изцяло) само ако несъответствието не е незначително. Тежестта да докаже, че дефектът е „незначителен“, се носи от търговеца.  

Задължение за актуализации

Една от най-важните новости, въведени със ЗПЦСЦУПС, е задължението на търговеца да предоставя актуализации. Това е признание на модерната реалност, в която функционалността на много продукти (като смарт телевизори, телефони и др.) зависи не само от хардуера, но и от софтуера и връзката му с онлайн услуги.  

Търговецът е длъжен да ви информира и да ви предоставя актуализации, включително такива, свързани със сигурността, които са необходими за поддържане на съответствието на продукта. Това задължение важи за разумен период от време след покупката (законът предвижда минимален срок от две години при еднократно предоставяне) или за целия срок на договора при абонаментни услуги.  

Това означава, че отговорността на търговеца вече не приключва в момента на продажбата. Той носи дългосрочна отговорност за поддържането на продукта в работещо състояние. Ако например след година приложение на вашия смарт телевизор спре да работи, защото производителят не е пуснал необходимата актуализация, това може да се счита за несъответствие и да ви даде право на рекламация. Разбира се, ако търговецът ви е предоставил актуализация, а вие не сте я инсталирали в разумен срок и това е причинило проблема, тогава той може да бъде освободен от отговорност.  

–
адв. Стефани Манчева