Статии

Право на преминаване през чужд имот – кога и как се учредява

Дървена порта сред тревиста поляна

Имотно право · Право на преминаване

Автор: адв. Стефани Манчева · Адвокатска кантора „Манчева“ · Време за четене: ~8 мин.

Купили сте парцел зад къщата на съседа и единственият път до него минава през неговия двор. Години наред сте минавали „по добро съгласие“, но имотът е продаден и новият собственик е сложил ограда с катинар. Или обратното – Вие сте собственикът, през чийто имот някой иска да прокара пътека, и се питате дали можете да откажете. Споровете за достъп между съседи са сред най-честите и най-болезнените, защото засягат ежедневието и стойността на имота. Законът предлага решение – учредяване на право на прокарване (преминаване) по чл. 192 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). В тази статия ще разгледаме защо търпяното минаване не е право, какви са двата пътя за учредяването му, как се определя обезщетението и как се обжалва заповедта на кмета.

1. „Търпяното“ минаване не създава право

Много хора вярват, че щом от десетилетия минават през двора на съседа и никой не им е възразил, вече имат „право на път“. Това е погрешно. Фактът, че години наред сте минавали през чужд имот с мълчаливото съгласие на собственика, не Ви дава право да продължите да го правите. Такова минаване е проява на добросъседска търпимост, а не на учредено вещно право.

Последицата е проста, но често неприятна: собственикът може във всеки момент да спре достъпа – да постави ограда, да заключи портата или просто да откаже. Това се случва особено често при смяна на собственика, когато новият купувач не е обвързан от устните уговорки на предишния. Ако имотът Ви зависи от минаването през чужд имот, единственият сигурен начин да запазите достъпа си е правото да бъде учредено по начина, предвиден в закона.

Търпяно минаване

Почива на устно съгласие или мълчалива толерантност. Може да бъде прекратено по всяко време, не преминава автоматично към новия собственик и не дава сигурност при продажба или строителство.

Учредено право на преминаване

Възниква по договор или със заповед на кмета, има определен маршрут и ширина и – след вписване – може да се противопостави и на бъдещите собственици на обслужващия имот.

2. Първи път: договор със съседа

Най-бързият и спокоен начин е договореността. Когато съседите стигнат до общо решение, отпада нуждата от административна процедура и от многомесечно чакане. Съгласно чл. 192 ЗУТ правото се учредява с писмен договор с нотариално заверени подписи, към който се прилага скица, показваща маршрута и ширината на прокара.

Скицата не е формалност. Именно тя определя къде точно минава пътят, колко е широк и коя част от обслужващия имот засяга. Неясно описаният маршрут е честа причина за нови спорове години по-късно – например когато собственикът реши да строи или да засади дървета точно там, където другият е свикнал да минава. Затова е добре в договора да бъдат уредени и практическите въпроси: дали преминаването е пешеходно или и с автомобил, кой поддържа пътеката и какво се случва при промяна на нуждите.

Важно: договорът се вписва в Имотния регистър. Без вписване правото рискува да остане „невидимо“ за бъдещите собственици на съседния имот, а целта на договора е именно да бъде противопоставим и на тях.

3. Втори път: заповед на кмета

Не всеки съсед е готов на разбирателство. Ако собственикът отказва, правото може да бъде учредено със заповед на кмета на общината (чл. 192, ал. 2 ЗУТ). Това е принудителен път – правото възниква и без съгласието на обслужващия имот, но само ако са налице определени условия.

1

Изричен отказ на собственика

Трябва да е налице отказ на собственика да сключи договор. Обикновено той се доказва с писмена покана и отговор или с липсата на отговор. Затова е важно поканата да бъде изпратена по начин, който позволява да се докаже, че е получена.

2

Липса на друг разумен достъп

Имотът Ви не може да получи достъп до улица по друг начин или другото решение е явно икономически нецелесъобразно. Ако съществува алтернативен път, който не е непропорционално скъп, принудителното учредяване няма да бъде основателно.

3

Без съществено засягане на обслужващия имот

Прокарването не трябва да влошава съществено условията за застрояване на обслужващия имот. Законът търси баланс – да осигури достъп на единия, без да обезсмисли имота на другия.

На практика добре подготвеното искане до кмета съдържа доказателства за всяко от тези условия: копие от поканата и отговора, документи за собственост, скици и обяснение защо другите възможни маршрути не са приложими. Колкото по-ясно е обосновано искането, толкова по-малко са шансовете за отказ или за успешно обжалване от другата страна.

ПътКога е подходящПредимстваРискове
Договор с нотариална заверкаСъседът е съгласенБързо, страните сами уреждат маршрута и условиятаНеясна скица или липса на вписване могат да доведат до нов спор
Заповед на кметаСъседът отказва да сключи договорПравото възниква и без съгласието на собственикаИзисква доказване на условията, обезщетение и възможно обжалване
Таблица 1: Договорен и административен път за учредяване на право на преминаване

4. Обезщетението за собственика

Правото на преминаване ограничава собственика на обслужващия имот – част от неговата земя вече служи и на друг. Затова законът не допуска това да става безвъзмездно. Собственикът на обслужващия имот има право на обезщетение, което се определя по пазарни цени от комисия, назначена от кмета (чл. 210 ЗУТ).

Обезщетението се заплаща преди издаването на заповедта (чл. 192, ал. 6 ЗУТ). Това означава, че лицето, което иска достъп, трябва да бъде готово финансово още в хода на процедурата. За собственика на обслужващия имот пък това е гаранция, че няма да бъде поставен пред свършен факт, без да е получил дължимото.

Внимание: ако сте собственик на обслужващия имот и смятате, че определената сума не отговаря на пазарната стойност на ограничението, не е нужно да я приемате безропотно. Решението на комисията подлежи на обжалване – вижте следващия раздел.

5. Обжалване на заповедта и на обезщетението

Заповедта на кмета и решението на комисията за размера на обезщетението могат да бъдат обжалвани пред административния съд по местонахождението на имота в 14-дневен срок от съобщаването им (чл. 215, ал. 1 и 4 ЗУТ).

Срокът е кратък и пропускането му обикновено означава, че заповедта ще влезе в сила, независимо от възраженията Ви. Обжалването е възможност и за двете страни. Собственикът на обслужващия имот може да оспори дали изобщо са налице условията за принудително учредяване – например да докаже, че съществува друг разумен достъп. Лицето, което иска достъп, може да обжалва отказа на кмета или неизгоден за него маршрут. А размерът на обезщетението може да бъде оспорен както като прекалено нисък, така и като прекалено висок.

  • ✗Разчитане на устна уговорка с предишния собственик на съседния имот.
  • ✗Договор без ясна скица на маршрута и ширината на прокара.
  • ✗Невписан договор, който не може да бъде противопоставен на новия собственик.
  • ✗Искане до кмета без доказателства за отказа на съседа.
  • ✗Пропуснат 14-дневен срок за обжалване на заповедта или на обезщетението.

6. Земеделски земи и отпадане на нуждата

Земеделските земи са с различен режим

Изискванията на чл. 192 ЗУТ се отнасят до урегулирани поземлени имоти – т.е. имоти в населени места и селищни образувания, за които има подробен устройствен план. Ако проблемът Ви е с достъпа до нива, ливада или друга земеделска земя извън регулация, правилата са различни. За земеделски земи се прилагат правилата на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за опазване на земеделските земи – с различна процедура. Затова преди да предприемете действия, е важно да установите какъв е статутът на имота.

Ако правото вече не Ви е необходимо

Обстоятелствата се променят – прокарва се нова улица, имотите се обединяват или се изгражда друг път. Ако учреденото право на преминаване не се използва дълго време или необходимостта от него отпадне, е добре да се консултирате с адвокат относно възможността то да бъде прекратено. Това е от значение особено за собственика на обслужващия имот, за когото тежестта продължава да съществува в регистъра, докато не бъде отстранена.

7. Ключови изводи

  • ✓Дългогодишното минаване със съгласието на съседа не създава право – собственикът може да го прекрати по всяко време.
  • ✓Правото се учредява с писмен договор с нотариално заверени подписи и скица, който се вписва в Имотния регистър.
  • ✓При отказ на съседа правото може да бъде учредено със заповед на кмета, ако няма друг разумен достъп.
  • ✓Обезщетението се определя по пазарни цени от комисия и се плаща преди издаването на заповедта.
  • ✓Заповедта и обезщетението се обжалват пред административния съд в 14-дневен срок.
  • ✓За земеделските земи се прилага различна процедура.

Достъпът до имота е въпрос, който е най-добре да бъде уреден, преди да е възникнал конфликт. Ясният договор, добрата скица и своевременното вписване спестяват години на спорове – а когато разбирателство не е възможно, добре подготвеното искане до кмета е най-сигурният път към решение.

Нямате достъп до имота си или съседът иска да минава през Вашия?

Адвокатска кантора „Манчева“ изготвя договори за учредяване на право на преминаване, води преговори със съседа, подава искане до кмета при отказ и Ви представлява при обжалване – както на нуждаещия се от достъп, така и на собственика на обслужващия имот.

Свържете се с нас

Статията има информационен характер и не представлява правна консултация по конкретен случай. За съвет, съобразен с Вашата ситуация, се обърнете към адвокат.

← Всички статииЗапазете консултация

Discover more from Адвокатска кантора "МАНЧЕВА"

Subscribe now to keep reading and get access to the full archive.

Continue reading