Статии

Кога ставате собственик на имот по давност – сроковете, условията и как да се снабдите с нотариален акт

Стара дървена къща сред зелена поляна

Имотно право · Придобивна давност

Автор: адв. Стефани Манчева · Адвокатска кантора „Манчева“ · Време за четене: ~9 мин.

Двор, който семейството Ви обработва от десетилетия, къщата на баба, в която живеете, без някой да е оформил документите, нива, която сте купили „на ръка“ преди години – подобни ситуации са изключително често срещани в България. Законът дава възможност дълготрайното фактическо положение да се превърне в собственост чрез т.нар. придобивна давност. Това обаче не става автоматично, не важи за всеки имот и изисква да докажете определени факти. В тази статия ще разгледаме кога наистина ставате собственик по давност, какво може да осуети придобиването и как стъпка по стъпка да се снабдите с документ за собственост.

1. Какво е придобивна давност

Придобивната давност е един от законовите начини за придобиване на право на собственост. Тя е уредена в чл. 79 от Закона за собствеността (ЗС) и почива на проста идея: когато някой дълго време се държи с един имот като собственик, без истинският собственик да се противопостави, правото следва да защити трайно установеното фактическо положение.

За да придобиете имот по давност, трябва едновременно да са налице три предпоставки:

  • владение на имота – а не просто ползване;
  • владението да е непрекъснато и необезпокоявано – явно, спокойно и без прекъсване;
  • да е изтекъл определеният от закона срок – 10 или 5 години.

Важно: давността не действа служебно. Съдът и нотариусът не я прилагат сами – собственикът по давност трябва изрично да се позове на нея, например като поиска издаване на констативен нотариален акт или предяви иск за собственост.

2. Владение или държане: ключовата разлика

Най-честата причина претенциите за давност да се провалят е, че лицето всъщност не е владяло, а само е държало имота. Законът разграничава двете понятия (чл. 68 ЗС):

Владение

Упражнявате фактическа власт върху имота за себе си – с намерението да го своите като собственик. Обработвате го, ремонтирате, ограждате, плащате данъците, разпореждате се с него и околните Ви възприемат като негов собственик.

Държане

Ползвате имота, но за другиго – като наемател, ползвател, по разрешение на собственика или „докато се уредят нещата“. Държането, колкото и дълго да продължи, не води до придобиване по давност.

Законът предполага, че който упражнява фактическа власт, владее за себе си, докато не се докаже, че държи за другиго (чл. 69 ЗС). Ако обаче сте влезли в имота като наемател или със съгласието на собственика, за да започне да тече давност, трябва да превърнете държането във владение – като ясно и недвусмислено покажете на собственика, че вече считате имота за свой.

3. Сроковете: 10 или 5 години

„С изтичане на десетгодишен срок се придобива правото на собственост върху недвижим имот, върху който е упражнявано непрекъснато и необезпокоявано владение. Ако владението е добросъвестно, правото на собственост върху недвижим имот се придобива с изтичане на петгодишен срок.“

чл. 79, ал. 1 и 2 ЗС

10 години – общият случай

Прилага се, когато владеете без правно основание или знаете, че имотът не е Ваш – например обработвате изоставена нива или ползвате като свой съседен парцел.

5 години – добросъвестно владение

Прилага се, когато владеете на правно основание, годно да Ви направи собственик, без да знаете, че прехвърлителят не е бил собственик (чл. 70 ЗС) – например сте купили имот с нотариален акт от лице, което се е оказало несобственик.

Към Вашето владение можете да присъедините и владението на лицето, от което сте получили имота (чл. 82 ЗС) – например на родителите Ви, от които сте наследили или на които сте приемник. Така срокът може да бъде изпълнен и когато самите Вие владеете от по-кратко време.

4. Какво прекъсва давността

Давността може да бъде прекъсната, а след прекъсването започва да тече нов срок от самото начало. По силата на чл. 84 ЗС към придобивната давност се прилагат правилата за прекъсване и спиране на погасителната давност от Закона за задълженията и договорите. На практика давността се прекъсва най-често, когато:

  • признаете правото на собственика – например с писмо, в което му предлагате да купите имота или го молите за разрешение да го ползвате;
  • собственикът предяви иск срещу Вас за имота и искът бъде уважен;
  • изгубите владението – като загубата за по-малко от 6 месеца или възстановяването му с иск в същия срок не прекъсва давността (чл. 81 ЗС).

Внимание: често владелците сами прекъсват давността, без да подозират – като подпишат договор за наем, декларация или споразумение, в които признават, че имотът е чужд. Преди да подписвате каквото и да е по отношение на имота, е добре да се консултирате с адвокат.

5. Кои имоти не могат да се придобият по давност

Не всеки имот може да стане Ваш по давност, дори да сте го владели десетилетия:

  • Публична държавна и общинска собственост – улици, площади, паркове, училища и др. Те изобщо не могат да се придобиват по давност (чл. 86 ЗС).
  • Част от имот, която не може да бъде самостоятелен обект – когато обособената реална част не отговаря на изискванията на устройственото законодателство (например за минимална площ и лице към улица).
  • Частна държавна и общинска собственост – за определени периоди. За тези имоти давността беше спряна със закон за дълъг период.

Мораториумът вече не действа. Давността за имотите – частна държавна и общинска собственост, беше спряна за периодите 31.05.2006 – 30.12.2017 г. и 20.01.2018 – 07.03.2022 г. С Решение № 3 от 24.02.2022 г. по к.д. № 16/2021 г. Конституционният съд обяви мораториума за противоконституционен. От 08.03.2022 г. давността за тези имоти отново тече, но периодите на спиране не се зачитат при изчисляване на срока.

6. Съсобственици и наследници: най-спорната хипотеза

Ситуацията е позната на много семейства: имотът е наследен от няколко души, но от години в него живее и се грижи за него само един от тях. Може ли той да стане единствен собственик по давност?

Отговорът е – да, но не само с изтичането на времето. Съсобственикът, който ползва целия имот, по правило упражнява владение върху своята част, а върху частите на останалите – само държане. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по т.д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, за да започне да тече давност за чуждите части, той трябва да е отблъснал владението на останалите – с действия, които недвусмислено показват намерението му да свои целия имот само за себе си, и тези действия да са станали известни на другите съсобственици.

1

Демонстрирано намерение

Например: забранили сте на останалите наследници достъп до имота, сменили сте ключалките и сте им съобщили, че имотът е само Ваш, или изрично сте им заявили, че не признавате техните права.

2

Узнаване от останалите

Намерението трябва да е достигнало до другите съсобственици. Срокът започва да тече едва от този момент – а не от момента, в който сте започнали да ползвате имота.

3

Изтичане на срока

След узнаването трябва да изтекат 10 години на необезпокоявано владение, без останалите да са предприели действия за защита на правата си.

Простото плащане на данъците, грижата за имота или обстоятелството, че другите наследници живеят в чужбина и не се интересуват, сами по себе си не са достатъчни.

7. Как да се снабдите с нотариален акт

Ако отговаряте на условията, можете да се снабдите с документ за собственост по два начина – пред нотариус или пред съда:

1

Подготовка на документите

Скица от кадастралната карта, удостоверение за данъчна оценка, удостоверение за наследници, ако е приложимо, както и всички стари документи – договори, разписки, решения на поземлена комисия, данъчни декларации.

2

Обстоятелствена проверка пред нотариус

Нотариусът изслушва поне трима свидетели, които познават имота и могат да потвърдят от кога, как и от кого е владян. Свидетелите трябва да са лично запознати с фактите – формалните показания често се оказват недостатъчни при последващ спор.

3

Констативен нотариален акт

Ако се убеди, че сте собственик, нотариусът издава констативен нотариален акт, който се вписва в Имотния регистър.

ПътКога е подходящПредимстваРискове
Обстоятелствена проверкаНяма спор за собственосттаБързо и сравнително евтиноАктът може да бъде оспорен в съда от всеки, който твърди, че е собственик
Иск за собственостИма спор – с общината, съсед, сънаследникРешението обвързва страните и решава спора окончателноПо-продължително производство, изисква доказателства и свидетели
Таблица 1: Нотариален и съдебен път за установяване на собственост по давност

8. Ключови изводи

  • ✓Придобивната давност изисква владение – само ползването или държането „за другиго“ не е достатъчно.
  • ✓Срокът е 10 години, а при добросъвестно владение на правно основание – 5 години.
  • ✓Признаването на чуждото право прекъсва давността – внимавайте какво подписвате.
  • ✓Публичната собственост не се придобива по давност, а за частната държавна и общинска периодите на мораториума не се зачитат.
  • ✓Съсобственикът трябва да отблъсне владението на останалите и те да са узнали за това.
  • ✓Констативният нотариален акт може да бъде оспорен – добрите доказателства и свидетели са от решаващо значение.

Придобивната давност е мощен инструмент за уреждане на собствеността, но само ако е приложена правилно. Добрата подготовка – анализ на историята на имота, събиране на документи и подбор на свидетели – често решава изхода на делото още преди то да е започнало.

Ползвате имот от години, но нямате документ за собственост?

Адвокатска кантора „Манчева“ ще анализира историята на имота, ще прецени дали са налице предпоставките за придобивна давност и ще Ви представлява пред нотариус и съд.

Свържете се с нас

Статията има информационен характер и не представлява правна консултация по конкретен случай. За съвет, съобразен с Вашата ситуация, се обърнете към адвокат.

← Всички статииЗапазете консултация

Discover more from Адвокатска кантора "МАНЧЕВА"

Subscribe now to keep reading and get access to the full archive.

Continue reading